Цар Симеон Велики: 893-927

"Цар Симеон Велики: 893-927" е книга обхващаща част от българската средновековна история, неин автор е Рашо Рашев.

 

Монолитният характер на творбата не разкрива докрай целия период на дейност на великия владетел. Съдържанието на книгата представлява разкази в няколко етюда, в които авторът включва като щрихи, типични за Симеон Велики личностни характерни черти. Чрез тях по интересен и успешен начин Рашо Рашев се е опитал да даде отговор на няколко важни въпроса. Тези въпроси винаги са оставяли далеч от полезрението на другите ни исторически изследователи. Или ако се е намирала някаква информация за тях, то тя е била в слабо засегната в дадена тема.

 

Проблемите, които са разглеждани в "Цар Симеон Велики: 893-927" са свързани с една от представите на владетеля като василевс миротворец, Нов Давид, Нов Моисей. Книгата надниква в онази същност на Симеон определяща го като края на прабългарското. Тази личност е имала отношение, както към историята, така и към воденето на именник на българските ханове и изследването на езическото минало на неговите предци. 

 

Тази книга обогатява познатия до този момент образ на българския цар, чрез добавените нови и оригинални идеи около личността му, които определено подтикват към размисли.