България в международния трудов ред 2007

В съвременния организиран, цивилизован и глобализиращ се свят наред с националната правна уредба на всяка държава, съществува и международен трудов ред. Той се състои от правила за уреждане на трудовите отношения, независимо от формата на собственост, върху която се изгражда и функционира предприятието, организацията и заведението, в които трудът се полага - частна или публична (държавна, общинска, смесена и др.). Тези правила включват както условията, при които се полага трудът от работниците и служителите -работно време, почивки, отпуски, трудово възнаграждение, здравословни и безопасни условия на труд, синдикално сдружаване, право на стачка и др., така и контрола за тяхното прилагане. Те създават установеното общо равнище на международна закрила на труда.
Съвременният международен трудов ред е многопластов и еволютивен. "Многопластов", защото се състои от международни актове и правила, приемани от различни международни правителствени организации и институции в рамките на техните специфични функции и компетентност. А е "еволютивен", защото е създаван постепенно в продължение на десетилетия и е в процесс на постоянно развитие, приемственост и усъвършенстване. Международните актове, които го изграждат, са приемани през различни епохи. Те допълват и доразвиват съществуващите и повишават общото равнище на международната закрила на труда. Имат различни наименования -устави, договори, пактове, конвенции,договори, харти, декларации, препоръки и др. и разнородна правна природа. Една част от тях не се поддават на изрично юридическо обвързване на държавите с техните разпоредби по смисъла на чл. 14 от Виенската конвенция за правото на договорите чрез ратификация, приемане или утвърждаване. Но те имат висока морална сила и значение, с които въздействат върху държавите. Към тях се отнасят международните актове под формата на декларации, препоръки и други подобни. Между тях се откроява и над тях се извисява Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от 1948 г. Друга - по-голяма част от тях, подлежат на обвързване по волята на държавите чрез ратификация, приемане или утвърждаване. Сред тях са Международният пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г., конвенциите на МОТ, Европейската социална харта от 1961 г. и др. Международните актове, по които държавите могат да се обвързват за задължителното им прилагане, определят сами това в своите разпоредби.