Банковата криза в България през 1996-97 г.

Българското стопанство през преходния период дълго време страдаше от лошото съчетание между неефективна държава с все още голямо участие в икономиката и слабо развити институции на пазарната икономика, поддържащи развитието на бизнеса. Оттук следва изводът, че политическата намеса в действията на институциите или лобирането на частни корпоративни интереси трябва да се ограничава максимално. Създаването на пазарни институции е дългосрочен процес, който е особено труден в страни без традиции в модерната пазарна икономика - както е случаят с България. Голяма пречка пред този процес е недостатъчната прозрачност на институциите, което се явява и основен проблем при прехода през последните 12 години. Решаващо условие за преодоляването на този проблем е наличието на силна политическа и обществена воля за установяване на прозрачност. Това може и никога да не стане - но тогава България ще продължи да бъде една от най-бедните страни в Европа...
Разбира се, бихме могли да направим и друго заключение - да разглеждаме банковата система като машина, своеобразен мотор на икономиката, който при добра работа я тласка към икономически растеж. Тук изводът от историята на Българската Банкова Система през 90-те години е също ясен -за да работи машината добре, е необходимо тя да бъде опазена от политическа намеса. В противен случай има опасност не само институциите да работят с намалени обороти и на икономиката да не достига тласък, но и машината поради некомпетентна или злонамерена намеса да се счупи и тогава вместо растеж да има спад.