Предтечата

Веднъж един човек изрови от нивата си божествена, приказно хубава мраморна статуя. Занесе я на колекционер, който ценеше всичко красиво, и предложи да му я продаде. Колекционерът плати скъпо и прескъпо. Сетне двамата се разделиха.
Докато се връщаше към дома с парите, човекът си мислеше: "Дълго ще преживея с тия пари! Как е възможно някой да даде тъй много за безжизнен дялан камък, който хиляда години е лежал в земята ненужен!"
А в същото време колекционерът се любуваше на своята статуя и си мислеше: "Каква красота! Каква жизненост! Какво духовно просветление! Как е възможно някой да преотстъпи всичко това за пари - мъртви и безчувствени!"
Из "Предтечата"