Поетическото изкуство Т.6 / Любомир Левчев

Встъпителна студия, коментар и превод от старогръцки – проф. д-р Александър Ничев.
Предговор
Аристотел от Стагира (384—322 г. пр. н. е.) идва в Атина през 336 г., т. е. седемнайсетгодишен, и постъпва във философската школа на Платон, в Академията. С Академията се свързва и неговата научна дейност в продължение на двайсетте години, които прекарва там. Какви са били отношенията му с Платон, не може да се каже с точност. Изглежда, че несъгласието на ученика с основни възгледи на учителя не лишило отношенията на двамата от обективност, приятелски тон и почтеност. Платон високо ценял ученика си, за него той бил “умът на школата”, а крилатата фраза –“Amicus Plato, sed magis amica veritas” възхожда към “Никомаховата етика” (I 4) на Аристотел. От 342 г.Стагиритът е възпитател на Александър Македонски. Когато през 335 г. се завръща в Атина, той основава своя философска школа — перипатетическата, просъществувала няколко века. От тази последна част от живота му (335—323 г.) датират редица трактати, свързани с преподавателската му работа в Ликейона (Лицея). Към тях се отнася и съчинението “За поетическото изкуство” или “Поетиката”. По време то се намира вероятно между “Политиката” и “Реториката”.
“Поетиката” не принадлежи към съчиненията, които философът предназначил за широка публика. Тя задоволявала вътрешните нужди на перипатетическата школа. Това обяснява необичайната и форма и странната и съдба.