Не съм затворен кръг

Поезията на Вутимски е уникално явление не само в контекста на неговото време, а творческото му присъствие е белязано с различност, която не може да бъде заобикаляна с биографични обяснения и отпратки към поезията на "прокълнатите". Болезненост и ексцес - това са думите, които могат да определят неговото място в българската литература. Вутимски практически е живял без шанс и без надежда, изстрадвайки своята различност и неприспособимост към света на околните, живял е в неимоверна оскъдица и самота, на самия ръб на възможното - ала в духовен план това съвсем не е било оскъдно съществуане. (Едвин Сугарев)