Постоянна експозиция

"Преслава Виденова наблюдава света с неотстъпчива, но деликатна сдържаност. Поезията ? фиксира тревожността, хладината, отказът от сантименти, характерни за съвремието ни, но едновременно с това издирва съкровеното и меко подсказва - трудно е "да мълчиш така безукорно, че да не можеш да се оправдаеш пред самия себе си." Прочетете тази книга! И когато пише, Преслава Виденова удържа в себе си - скрито и безпощадно - етичните императиви, без които човешкото ни съществуване не би било възможно."

Ина Иванова

Изнасяне на сина

В последната най-южна стая

на последния обитаван апартамент

на последния двайсет и втори етаж

на едничкия блок в този тъжен,

населен предимно със скитници,

лунатици и амбулантни търговци,

в пазарните дни процъфтяващ

най-краен квартал

моят малък невзрачен Христос

вдигна микровъстание.

Моят малък невзрачен Христос

слезе от малкото сувенирно разпятие,

заковано в подпухналата от влага стена,

и отърсвайки всичката пепел

и всичките сажди, полепвали някога

по миниатюрното му лакирано дървено

мъченическо тяло, бог излезе от стаята,

без да каже и думичка.

Преслава Виденова