Европейската прокуратура и българското наказателно и наказателнопроцесуално право

Познавам д-р Галина Тонева от години. Да работиш с изграден професионалист като нея, да чувстваш подкрепата ?, да се ползваш от опита ?, наистина е привилегия. Малко хора познават проблемите на противодействието на престъпността като нея, защото и малко хора са имали възможността да ги разглеждат от позициите и на зам.-главен прокурор, и на съдия във ВКС. Знанията ? за наказателното право и процес и точният и деликатен стил на изразяване доведоха до това да се появи една ярка книга, посветена на значим правен проблем.

 

Създаването на Европейска прокуратура е не само формален инструмент за засилено сътрудничество в рамките на ЕС. То е начинът да видим, че предимствата на членството в ЕС не се свеждат само до усвояване на еврофондове, а имат и цивилизационни измерения. Мечтаем си за европейско правораздаване по наказателни дела. Европейската прокуратура ще ни донесе първите му елементи още преди нашите съдебни институции да са достатъчно реформирани, за да се сравняват докрай с тези в старите държави членки на ЕС.

 

Искам да подчертая, че не познавам по-отдаден привърженик на Европейската прокуратура от д-р Галина Тонева. Тя имаше и възможността да защити тази своя позиция като член на работната група, създадена от комисар Вивиан Рединг през 2013 година.

 

Книгата на Галина Тонева има интердисциплинарен характер. Тя ще бъде полезна и за специалистите в областта на материалното наказателно право и на наказателния процес. Струва ми се, че ще бъде полезна и на студентите по право, които вече са решили да се посветят на наказателното правораздаване. Ще ми се да мисля, че тя би била полезна и на политиците у нас – наложително е те не само да говорят за нуждата от създаването на Европейска прокуратура, а и да осигурят онези законодателни условия в НК и НПК, които да ? позволят да функционира у нас веднага след като бъде създадена. За последното те ще бъдат значително облекчени – предложенията de lege ferenda на д-р Тонева са достатъчни за това. Възприети от законодателя, те биха създали нова правна рамка за по-ефективната защита не само на финансовите интереси на ЕС, но и на националните ни финансови интереси.

 

И още нещо: д-р Тонева е напълно права, като вижда в някои от идеите за „Европа на повече скорости“ допълнителни възможности от национален интерес. Нищо не налага ние да бъдем от страните в ЕС, които се движат на „бавна скорост“. Точно обратното, можем да бъдем част от мотора за засилено сътрудничество, който да доведе до по-бързото създаване на Европейска прокуратура.

 

Във всички случаи книгата на д-р Тонева ще бъде от полза. Тя си струва да бъде прочетена и от тези, които нямат непосредствен интерес към Европейската прокуратура, но просто ценят добрите правни съчинения, написани елегантно и увлекателно.

 

 

проф. Борис Велчев, д.ю.н.