Послеписът на Харт

В Империята на правото (Law's Empire) Роналд Дуоркин предлага нова теория на правото, сложна и интригуваща. Той я нарича "правото като интегритет". Но в известен смисъл по-радикалното и изненадващо твърдение, изказано от него, е, че предшестващите го философи на правото грешат не само относно същността на правото, но също и че се заблуждават по отношение на същността на философията на правото, или юриспруденцията. Неговите най-важни твърдения за същността на юриспруденцията евентуално могат да бъдат обобщени в три тези. Първо, юриспруденцията е интерпретативна: "Общите теории на правото... целят да интерпретират основните черти и структура на юридическата практика" (LE, 90).' Второ, философията на правото не може да бъде семантично описание на думата "право". Философите на правото "не могат да създадат успешни семантични теории на правото" (id.). Трето, философията на правото, или юриспруденцията, "е основната част от процеса на съдебно отсъждане, негласно въведение към всяко съдебно решение" (id.).
От споменатите тези изненадва единствено този аспект от първата, засягащ нейната претенция да бъде възприемана като нова и различна от онова, което много съвременни философи на правото смятат, че правят. Интерпретацията на едно нещо е обяснение на неговото значение. Голяма част от философите на правото, ако не и всички те, мислят, че обясняват съществените черти на правните практики, отношенията между тях и свързаните с тях явления, като например другите форми на социална организация, другите социални практики и морала….