Роман за името

Та така аз, Ажар Исмаилов, роден през 1943 г., мъж, на когото, както казах, точната рождена дата не знае никой, човек без възраст, който веднъж е на четирийсет и пет, друг път на пет, понякога на деветдесет, а най-често новородено, така аз открих, че по волята на съдбата съм лишен не само от възраст, а и от етническа и религиозна принадлежност. Когато днес някой ме попита за моя етнос, аз просто казвам „екскурзиантски“. Същото определение давам и на вероизповеданието си. Защото аз съм едновременно и българин, и турчин, и евреин... И християнин, и мюсюлманин, и юдеин... Призовавам Бога на всички езици, които зная. Казвам „Отче наш“ на църковнославянски, чета намаз на арабски, сричам прав амида на иврит.

 

 Понякога не вярвам на късмета си. Казвам си, че такива неща като в моя живот се случват само в приказките, че всичко това не може да е истина. Възпитан от книгите да се съмнявам в щастливия край и да го смятам за проява на лош вкус, характерен днес най-вече за латиноамериканските сериали, аз в крайна сметка в един момент трябваше да капитулирам и да призная: да, моят живот се оказа едновременно нещастен и щастлив точно като сапунена опера.