Емигрант

Родината е тук, а аз съм някъде там. Далече.

И като много други емигранти не знам правилния път.

Не го знам, но обичам. Обичам тази чудна земя

и този отруден и добър народ. Моят народ.

Единственият!

Мартин Ралчевски



Това високо и силно момче, този мой брат и приятел пише както винаги! Така си казах, когато прочетох „Емигрант“. Обезоръжаващо честно! Обикновено и мъдро.



Скромната му – силна и естествена като въздух или като камък правдивост предизвиква нещо като смут. Всяка суетна душа се смущава от свещената простота и от ясната като ден истина. Моята душа се стреми именно към такава простота, но все се отклонява в проклетата и усложнена високомерна суета. И изведнъж, след запомнящите се пет романа на Мартин Ралчевски, се появяват и тези разкази. Да ми напомнят, че самомнението и усложнените пози и интелектуалниченето са просто панделки по гушата на глупостта!



Марти, Марти – ще ми се да му кажа в такъв миг, – благодаря ти, приятелю, че с мъдрите си християнски разкази, проникновени и категорични – ти ме връщаш в света, в който се диша леко. Диша се леко в твоя свят, защото знаем кое е зло и кое – добро. И като знаем това – държим се за доброто! Доброто е наш баща и ние се държим за полите на палтото му. Бог е това. Браво Марти, искам да ти кажа, че да обърнеш гръб на суетата се изисква най-добрата смелост на света! И ти си го направил с тази книга!

Калин Терзийски