Париж, 18. Антиутопичен роман

Какво би станало, ако емоциите изчезнат? Ако хората не се влюбват, не живеят заедно…Ако сексът е механично занимание, а проституцията законна, ако изчезнат книгите, ако децата ни се правят, раждат и отглеждат изкуствено, ако самотата е основият начин на живот...
И всичко това се случи не в следствие на някаква диктатура или режим, а просто така, съвсем доброволно, по желание, поради смяна на потребностите.
Животът на Димитри в Париж е перфектно подреден – спокоен, равен и защитен, като на всички останали. Напълно в съзвучие с новият начин на живот. Няма страх, няма любов, няма гняв и радост, няма безпокойство. Всичко е перфектно. Докато една късна вечер на вратата му не позвънява непозната жена. И съвсем в несъответствие с новите порядки той има “неблагоразумието” да и отвори. От момента, когато главната редакторка на “Държавния правителстев вестник” прекрачва прага на програмиста-новатор започва и неговото нежелано, но неизбежно завръщане към миналото. Разкриват се страшни и необратими държавни тайни. Прекрасният живот се оказва поредната голяма лъжа.
Доколко доброволните ни действия и решения са само наши? Доколко можем да управляваме живота си сами? Организирайки живота според понятието „удобно”, дали на душата ни и става неудобно?
Една история от бъдещето – близко или не съвсем; реално или невъзможно. Един стряскащ разказ, който плаши и крещи, допълнен с много носталгични спомени. Пътешествие на безпаметните в миналото, на циника в романтиката, на безсърдечните в любовта. Една история от утрешния ден, която започна още вчера.