Панихиди за птици и поети

И дори когато те си мислят, че те убиват с удобства, че те превземат с устни и хоботчета, че те пипкат с пипала и пръстчета, когато ти викат ууу и ура, когато те давят в улеи и елеи, когато са завързали отзад ръцете ти и са те изправили гол на позорния стълб, ти мисли, ти мисли, че си свободен, че си освободен, по-свободен от освободения, по-освободен от всякога, дори когато те материализират отново отвъд, ти мисли за мислещите си съмишленици, за съмишлениците на мислещия мир, за милостта си към милозливите, мисли за тези, които храчат врабчета от кръв, за да имат гълъбите какво да кълват!