България през XIV - XV век. Лекционен курс

Съставители: Валери Кацунов, Тодор Попнеделев
"...И когато Кантакузин [Йоан Кантакузин] видя, че не може да прехранва войниците по катъргите [корабите], понеже не достигаше хляб и свинско месо, а и самата съкровищница всекидневно се изпразваше и дукати, и сребро недостигаха, обмисли това и изпрати пратеници в Търново при българския цар Александър да му помогне за прехраната на морската войска, за да пазят брода. Българите обаче, когато чуха това, насмяха се и поругаха гърците, като не само ги обидиха, но ги напсуваха на жена и майка и ги отпратиха празни. Когато видя това, Кантакузин се нажали много и изпрати пратеници и при сръбските господари Урош, деспот Углеш и крал Вълкашин да помогнат за морските войски. И тези, като чуха това, се надсмяха и поругаха гърците, не само ги обидиха, но ги напсуваха на жена и майка и ги отпратиха празни. Когато Кантакузин чу това, той се нажали много и недоумяваше що да стори. Тогава Кантакузин изпрати при българските царе и при сръбските господари и им рече: "Не пожелахте да ни помогнете, обаче после ще се каете."
Те обаче никак не обърнаха внимание на тези думи, а отговориха: "Когато турците дойдат против нас, ние ще се браним от тях." Тогава Кантакузин се споразумя с Амората [Мурад I]. Положиха клетви и си дадоха един другиму писма, които се пазят и до днес, да не увреждат турците в нищо на гърците навеки, нито в Романия. нито в Македония [източните части на Балканския полуостров по онова време]. Турците обещаха да спазват тези неща и тогава Кантакузин даде на турците да преминат Галиполи..."
Така в "Българската анонимна хроника" от началото на XV в. е представено началото на османското нашествие в Европа. За около петдесет години вследствие на балканското неразбирателство и политическо късогледство османците завоюват българските земи. Заедно с това през втората половина на XIV в. българската средновековна култура достига своите върхове - от управлението на цар Иван Александър до творчеството на патриарх Евтимий. Този изключително интересен период от нашата история е разказан живо и увлекателно от големия български историк Васил Златарски. В зората на XX в. проф. Златарски, подобно на своя неизвестен предшественик от преди пет века, ни запознава с идейната безизходица и търсене на нещо ново в православието; с политиката на балканските владетели пред лицето на растящата от югоизток османска заплаха; със залеза на най-бляскавия град на Средновековна Европа - Константинопол.
Всъщност това е разказ за "сблъсъка на цивилизациите" в неговия средновековен вариант - тук в нашите земи преди повече от шестстотин години. Кризата на Балканите изглежда фатална и непреодолима, но четейки известния френски историк Жак Льо Гоф разбираме, че тя е само сегмент от общата криза на европейската средновековна цивилизация.