К. идва да се съветва за някакъв шантав телевизионен проект и ме пита дали не е постъпил глупаво.
„Виж сега, какво е глупост, какво е да не си с целия си - казвам. - По правило публикуват дневници поне 20-30 години след смъртта на авторите им. А пък аз го правя сега, ето това е истинска лудост. Ще бъде голям късмет, един ако остане доволен от прочетеното..."
Обаче, от друга страна, това не означава ли, че съм не напълно мъртъв?
Какво е писането на дневници?
Може би една фраза на Т. Джеферсън Паркър, казана макар и по друг повод, хвърля някаква светлина.
Тя гласи: „Ужасна празнота е да видиш, как собствената ти история се разпада..."
Дали тези думи са напълно справедливи?
Не съм съвсем сигурен.
А и имам време - все още съм стигнал само до 2004-година.
***
Какво спестих от дневниците си?
Не малко неща. В самото начало споделих, че е лудост това, което правя.
И, все пак, не отидох до края. Всичко все още не може да се каже.
dBooks не гарантира наличността на стоката към момента на приключване на поръчката! В случай на междувременно изчерпана наличност, ще се свържем с Вас!