Ако ти си отидеш за миг: Историята на една непозволена любов

Той е един от най-големите български поети. Тя е неговата муза, вдъхновила шедьоврите му „Горчиво вино” и „Обич за обич”, но и самата е поетеса (по нейни стихове е най-известната песен на Маргарита Хранова „Устрем”).
Когато Евтим Евтимов и Петя Йорданова се срещат, и двамата са женени, но се ражда онова чувство, което ще ги накара да загърбят нормите и предразсъдъците на времето си. Тази непозволена, но голяма любов е емоционалният подтик за създаването на едни от най-великите шедьоври на българската любовна поезия. Историята на това чувство разказва настоящата книга – чрез дълбоко интимните лирически послания към любимата, които се публикуват за пръв път тук, и чрез вечнозелените шедьоври, с които вече няколко поколения българи се обясняват в любов на човека, когото обичат.
Сега, половин век след срещата им и 30 години след смъртта на Петя, за пръв излизат наяве обстоятелствата около връзката им. Подобно на баща му Милуш, който открадва майка му от родителите й, и на Евтим Евтимов му е съдено да открадне големите си любови – но не от родния им дом, а от съпрузите им.
Когато се запознават в средата на март 1964 г., Петя Йорданова е секретар на Дом на учителя, в който членуват поети като Дамян Дамянов, Георги Струмски, Андрей Германов... Десетина дни по-късно Петя се обажда по телефона на Евтим, който е секретар на читалището в Петрич. Уговарят гостуването на поетите за началото на април, по време на ученическата ваканция. На 4 април 1964 г. гостите пристигат. Евтим ги посреща, води ги на Самуилова крепост. Същата вечер под греещите звезди в небето и над окъпания в светлини Петрич разцъфва това неочаквано романтично чувство, което отприщва мощната творческа енергия, родила шедьоври.
Честите телефонни разговори, пътувания до София, срещи… разкриват тайната им, което им създава затруднения, притеснения и скандали. Връзката им е неприемлива за тогавашното общество. Евтим е викан многократно на високо партийно ниво. Петя също – в Централния съвет на профсъюзите. Но никой не може да ги спре – нито оковите на брака, нито партийните величия. И тази непозволена любов продължава три десетилетия, до смъртта на Петя...
Изданието е илюстрирано с фотографии от личния архив на поета и репродукции на картини на талантливата художничка Ралица Денчева


СТРАХ

И в песните за тебе съм го писал,
и в своите молитви си признах –
откраднах те с единствената мисъл,
че няма за какво да ме е страх.

Защо не тръгнем през света открито
през този свят, от завист сътворен?
Да ме целунеш пред очи, които
ще те проклинат дълго зарад мен.

Да прекосим по улиците стари,
заровили зад доноси глави.
Да минем под прозорците клюкари,
измислили убийствени мълви.

Да влезнем в черквата неделна даже,
забравили за миг и ум, и свяст,
и да не мислим кой какво ще каже
сега пред нас, зад нас или след нас.

И да изпием чашата горчива –
да няма страх от трънени венци.
Страхът убива, бавно ни убива
и после ни превръща в подлеци.


* * *

Ти сега си на морето.
Бият вълните.
и хапят брега,
защото там си с Него.
Падат скалите
и се превръщат в пяна,
защото там си с Него.
Сърцата на облаците се разбиват,
защото там си с Него
Всичко се къса.
Всичко реве.
Всичко протестира.
И боли.
И се мята.
И се разпъва.
А аз?

Евтим
11. VIII. 1967 г.