Българско зелено. Текстове 1964-2000

"Слънцата се раждат чисти. Както и хората. И това слънце
в началото, когато изгряваше, беше ослепително чисто и ярко.
То пламтеше с неудържима сила и се издигаше
все по-нагоре и пo-нагоре.
- Отдавна не сме имали подобно слънце!
- Изключително слънце!
- Ето, това е слънце! - казваха хората.
Така се говореше. И се пишеше.
Но слънцето достигна зенита. Спря там, чис-
то и алено, а после започна да слиза полека надолу.
Залязваше.
- Това слънце още в самото начало беше съм-
нително! - казаха.
- Какво ти съмнително! Направо си беше...
- Съмнявам се дали изобщо беше слънце.
- И чие?!?...
И започнаха да се разправят едни работи за
слънцето... Най-различни работи, от тези, дето
си ги знаем.
Дето се говорят при залез слънце."

Из "Пeceн за пeтната по cлънцeтo"