Белег

Винаги съм писал разкази - вече три десетилетия. Учех се да пиша все по-кратко за все повече неща. Но всеки разказ беше сам за себе си. Не се оглеждаше за компания.
Това е първата моя книга с разкази, създадена, благодарение на вестник "Стандарт", като книга, а не като сборник.
Това страшно притесняваше самите разкази. Те си правеха място с лакти, надвикваха се или пък се опитваха да мълчат отстранено.
Но разказите нямат повече права от човека - трябваше да се примирят с това, което им е отредено.
А отрежда съдбата.
Моята съдба отреди да съм жив, за да завърша книгата.
Докато съдбата на разказите е техният автор. И нека не ми се сърдят, че напълних книгата с тях такива, каквито ги роди мигът.
Съдбата просто е еднократна.