Без упойка

Харесва ми категоричността й, плътта на думите, тяхното безсрамие да казват истински неща наум и на глас, гневът, който агресира до нежност, остротата. /Силвия Чолева/
Очевидно е, че за онези, които очакват от прозата да носи и утопична красота, поне малко светлина, тези разкази ще изглеждат на места ужасяващи. /Йордан Ефтимов/
Тя вижда и осезава тукашното общество като постоянен скандал, постоянна криза и упадък. Кой би я обвинил? Какво знаем ние за живота на младит? Нека дадем шанс да ни го съобщят. /Ани Илков/