Моята любов Емил

Ех, славни млади години. Нищо не искахме от живота. Само да пеем - и пеехме, и се обичахме. Да, имаше много любов. Безскрупулна чиста любов. Бяхме млади!
Не ламтяхме за власт, за вили, за самолети, За лимузини. Бяхме артисти чергари. От град на град, от държава 6 държава - пеехме и ни беше хубаво. Нищо по-силно няма от истинската песен и от истинския артист. Той се раздава За публиката, раздава се за самия себе си.
Ех, славни години!
Почетното място в тях е за Емил Димитров. С чаша водка или без водка, по дънки или в ламе, той се раздаваше - всяка вечер подаряваше по част от себе си. Даваше всичко на историята. Парченца от духа си, от силата си, от тялото си, от здравето си. Докато съдбата го прикова безмилостно на легло. Вече беше дал всичко. Нищо не остави за себе си.
Сега ще съберем тези парченца и мозайката ще нарисува неговия образ, който ще предадем на поколенията, за да знаят какви хора е раждала майчица България! Славни чеда!
Грета Ганчева