Не мога да надвикам тишината

В предисловието към първата стихосбирка на Любен Овчаров, озаглавена “Всичко е мое”, поетът Дамян Дамянов споделя с читателя:
“Стиховете на Любен Овчаров не са измислени, не са съчинени както у доста литературни дебютанти. Всички те: и на авиационна тема, и интимните, и родолюбиво-българските явно са преживени, минали се през битието и сърцето на автора.”
Горната оценка има покритие с включените творби в стихосбирката “Всичко е мое”. Прави впечатление преди всичко тази земност на поетическия изказ, този сремеж към по-песенно-народната интонация на стиха, жизненото осмисляне на обикновените, но криещи в себе си дълбока фолософия неща.
Редица автори пишещи на военна тематика, почти не могат да излязат от рамките на службата, на военния устав и затова предназначението на техните произведения е твърде еднопосочно и стеснено. Любен Овчаров, сам военен летец, в полета към висините търси полета на мисълта, на мечтата, която се устремява нагоре, към непознатото, зовящото и голямото. В това извисяване, в този стремеж за висота особено ясно се подчертава силата на земята, на онази шепа българска пръст, която свети долу някъде, под крилете на истинска звезда. Където и да бъде авторът съзнава: Не е човек човекът сам!/ Изсъхва като саморасъл корен./ Единственото щастие е там,/ където има хора. (“Посвещение”)...