Невидим за закона

В него обаче живееха страх и ярост и онази първична болка, която кара иначе добри хора да прескачат граници, които никога не биха преминали и спаспорт даже. Ако това е карма, то тя е ужасна. Просто така се е случило. Той е затънал до гуша в тази мръсотия. Не му остава нищо друго, освен да започне да плува. Убиецът усеща смирение едва, когато нещо му въздейства толкова силно, че дори го оставя без дъх.
Сега той е просто един от всички. Да се изгубиш в тълпата. Пие сутрешното си кафе в крайбрежно заведение. Вежливо се усмихва на сервитьорката. Погледът му преценяващо се плъзга по дъкгите бедра на момичето, докато разгръща сутрешния вестник с премерен размах. После хвърля бегъл поглед на заглавието "Четвърти обезобразен женски труп, открит в хотел край морето!" и сгъва вестника с пренебрежение. Нищо ново в днешния брой за него. Още един банален ден в офиса на серийния убиец.