Онзи край на живота

Димитър Гачев е роден на 15 август 1967 г. в Пловдив. Завършил е медицина и работи като личен лекар. Пише повече от двайсет години, но на литературната сцена се появява едва през 2005 г. Оттогава успява да спечели над десет национални поетични награди. Лауреат е на "Яворови дни" (Поморие, 2006), Голямата награда на Мелнишки поетични вечери (2005), "Магията Любов" (Казанлък, 2008) и др. Автор е на стихосбирките: "Сто" (2006), за която получава наградата за дебютна стихосбирка "Добромир Тонев"; "Планина за сбогом" (2008) и „Онзи край на живота” (2009). Има публикации в периодичния печат, стиховете му са превеждани на френски, италиански и сръбски език. Пише и проза. Смята, че всеки умен автор написва първия си роман, когато осъзнае, че не е гений. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на лекарите писатели. През последната година влезе в ролята на репортер и контрарепортер в предаването за култура „Часът на думите” по програма „Христо Ботев” на БНР в неделя от 17.00 ч. Организатор е на конкурса "Думи в цвят" (гр. Пазарджик) за произведения на изобразителното изкуство по текстове на интернет поети. В социалната мрежа е известен с псевдонимите си DimitarG и VED. Можете да намерите негови произведения в шТъркел. Твърди, че от всички слухове за себе си признава само... двете си дъщери. Най-новата му книга „Онзи край на живота” излезе в издателство „Български писател” с редактор Гриша Трифонов и художник Светла Георгиева.