Партиен дом

В партийния дом на реактора, в реактора на партийния дом - под отхлупения капак нахлуват чужди погледи. Целият свят вече знае всичко за Чернобил. Между световните столици през планетата прескачат искри и летят телеграми. Москва с половин уста най-накрая признава. Киев е в траур, макар и неофициално. А у нас мълчат, пролетта се развива без паника.

Тя търси с уста устните ми, стиска през фанелката разгорещените ми гърди. Иска да ме спаси, да поправи, ако е възможно, грешката на баща си. Инфантилният спомен в невидимите обръснати косъмчета ме смачква на прах. разтапя ме, отпускам ръце. Това я разочарова вероятно, болката се оттича от тялото й, но тя също разбира: по-добре да спрем, по-добре и за двама ни. Синята плът на издълженото ми тяло излазва навън от завзетите устия. Падам по гръб, а тя се отпуска настрана, вода тече от двама ни, през двама ни. Обичам я, или я мразя? - никой не ме е питал нещо по-относително.
Георги Тенев