Училището

"Училището" е роман, написан от българския писател Начо Христосков, той е филолог по образование, работил е като нощен възпитател, бил е организатор в културни звена, на маркетинг и реклама, редактирал е и е бил преподавател. През живота си е бил и директор на издателството Христо Г. Данов, в определен период преди 1990 година не е издавана нито една негова книга. Начо Христосков живее и работи в град Пловдив, представлява дружеството на писателите там, негови произведения са превеждани на немски език, като е взимал участия и в немски литературни срещи. Част от неговите издадени книги до този момент включват разкази и са със следните заглавия: Последното писмо до Бог, Дъх на ягоди, полъх на любов и телеграма, Разкази за Иван, Подхвърлянето, От пролуката до гроба и Слънчевото куче.

 

Историята в "Училището" започва в един град и в едно училище. Това място е управлявано строго от Всемогъщата директорка, нейни също толкова безпощадни и послушни подчинени са Помощник директорът и младият информатик подмазвач. Правилникът и разпоредбите са стриктно спазвани, а тяхното изменение зависи изцяло от директорката, която прави всичко възможно правилата да бъдат в плюс за нейната кариера. Верни другари на героинята от "Училището" са кметът, инспекторката и депутатът. Всички останали учители се страхуват от нея затова само мълчат и изпълняват нарежданията и.