Укритото и премълчаното в българската история Ч.3

Ако очистим историята от лъжата, невинаги остава истина. Понякога не остава нищо.“

Станислав Йежи Лец

„Миналото не си е отишло. И изобщо не е минало.“

Уилям Фокнър

„Ний требва, ако искаме една далекогледна политика на нашето правителство, да намерим един път, който между турското робство и руското освобождение, води към едно свободно бъдеще.“

През 1872 г. в „Произходът на маджарите – с въведение относно миграциите на келтите и днешните европейски народи“ Вилхелм Обермюлер пише :

Ония народи, които след края на т.нар. Велико преселение на народите биват наричани „славяни“, са всъщност нищо друго освен останките от народите, населявали преди това съответните земи и назовавани от гърци и римляни в дълги списъци: траки, гети, мизи, даки, агатирси и т.н. Въпреки това тия изворни документи се пренебрегват от нашите германисти и слависти или те биват осмивани просто защото не се вмъкват в рамките на пангерманистиката и на панславистката тенденциозна история. Но и за това тия историци са принудени – заедно с потока на Великото преселение на народите – да „изтрият“ (да се представят за „изчезнали“) почти всички стари народи на земята и след тях да направят така, че да се „появят“ съвсем нови, да им се търсят прародини и, разбира се, след като са вложили мъчителна работа без смисъл, не стигат до никакви резултати.

От книгата на Юлия Хаджи Димитрова

„Готи сиреч гети“