Сърце

Възрастният учител склони за миг побелялата си глава върху рамото на баща ми и стисна ръката ми. 

– Сбогом, учителю! – каза татко, като го целуна по двете бузи. 

– Сбогом, благодаря, сбогом – отвърна учителят, като хвана със своите треперещи ръце ръката на баща ми и я притисна до сърцето си. 

След това го целунах и аз, усещайки овлажненото му лице. Баща ми ме побутна към вагона, а в момента на качването ни той измъкна бързешком недодялания бастун от ръката на учителя и сложи в нея своя хубав тръстиков бастун със сребърна топчеста дръжка и инициалите му, като каза: 

– Запазете го за спомен от мен! 

"Сърце" е роман от италианския писател Едмондо де Амичис (1846 – 1908), написан под формата на дневник. Издаден е за пръв път на 17 октомври 1886 г. и заедно с „Пинокио“ на Карло Колоди се счита за една от най-обичаните детски класически книги. Сюжетът е дъхновен от училищния живот на синовете на автора Фурио и Уго. Малкият герой в „Сърце“ – Енрико, всеки ден описва многобройните интересни и трогателни, а понякога тъжни и страшни преживявания на своите съученици.