Войната на таралежите. Васко да Гама от село Рупча. Дневникът на Асен Газурков

Братя Мормареви - Марко Стойчев и Мориц Йомтов - автори на книгите: "Храни куче, за да лае" (1967), "Задача с много неизвестни" (1976), "Войната на таралежите" (1979, 1993), "Васко да Гама от село Рупча" (1982), "Мъже без мустаци" (1987), "Боби Главата" (1988), "Лили" (1998), "Дядо Коледа и седемте разбойника" (2001), "Преди 1969 - диагнози на онуй време" (2003), "Рапончо" (2004), "Дневника на Асен Газурков" (2006) и на игралните филми: "Старинната монета" (1965), "Таралежите се раждат без бодли" (1971), "С деца на море" (1972), "Сиромашко лято" (1973), "Нако, Дако, Цако" (1973), "Изпити по никое време" (1974), "Два диоптъра далекогледство" (1977), "Задача с много неизвестни" (1977), "Войната на таралежите" (1979), "Двойникът" (1980), "Васко да Гама от село Рупча" (1986), "13-та годеница на принца" (1987), "Мъже без мустаци" (1989), "Адио, Рио" (1989), "Хайде, дядовци" (1991), "Бай Ганьо тръгва из Европа" (1991), "Лили" (2005 - откупка сериал БНТ).

"Нас ни наричаха „Децата на Братя Мормареви” – Вихра, Наско, Кънчо, Митко. Единствената алюзия, за която се сещам, са „Децата на Лейтенант Шмидт”. Ние в никакъв случай не сме като тях, но бащите ни със сигурност са като техните бащи Илф и Петров. Мориц и Марко обаче сливат имената си в едно, съставено от първите три букви на всеки – и става Мормареви. Братя вероятно вземат от Братя Грим. Мориц Йомтов е роден в София (1921 г.) и е десет години по-голям от Марко Стойчев, роден във Варна, но винаги живял в София. Мориц завършва Американския колеж и следва химия, Марко завършва Английска филология. Животът ги събира през 1953 година в Българското национално радио – редакция „Предавания за чужбина”, където Мориц вече е стар вълк, а Марко едва начева първата си работа. От тогава до смъртта на Мориц в Израел през 1992 година те са неразделни и пишат почти всеки ден заедно. Как пишат? Ами ето така: сядат всеки следобед в кухнята на жилището на Мориц на ул. “Шипка” (друго място свободно няма) и започват да играят американски белот. Докато редят картите си говорят. И така почти четиридесет години, през които написват почти четиридесет сценария и новели, множество фейлетони, скечове и няколко романа. Редуват се на машината за писане и е невъзможно да се определи кой какво е написал. И една важна особеност в творчеството – и двамата лудо обичат кашкавал, особено „Балкански” и решително стимулират производството му, тъй като са стигали и до цяла пита наведнъж. Карали ли са се? Няма такъв случай – те се шегуваха и смееха във всяка една ситуация. Имаха ли друг живот освен писането? Мориц бе блестящ ерудит от вече изчезващ вид, имаше невероятно комбинативен ум, владееше прекрасно английски, френски, немски, руски. Бе професор по биохимия и студентите му още го помнят като легенда. Дълги години работеше на ръководни изборни длъжности във Федерацията на европейските биохимически дружества, бе и генерален секретар. Мориц бе и световна енциклопедия за вицове, които разказваше неповторимо. Марко 15 години бе главен редактор на „Хумор и забава” в Радиото. По време на събитията в Чехословакия през 1968 година е уволнен политически и доколкото познавам възгледите му, от гледна точка на онази власт действително си е бил за уволнение. Дойде си у дома, прегърна ме (бях на 8 години) и ме попита дали ще се срамувам от него, ако отиде хамалин на гарата. Спасиха го верни приятели и му намериха синекурна работа във връзка с реклама. През 1971 година го реабилитираха и той започна работа във Филмова редакция на БНТ. Десетки са филмите и сериалите, които минаха през неговите ръце, достатъчно е да се споменат култовият тогава „Капитан Петко Войвода” и „Бай Ганьо”, като за последния той написа и сценариите. Междувременно Марко бе един от най-активните деятели на Световната асоциация за детско кино (Сифеж), базирана тогава в Париж (а днес – в Канада), като за два последователни мандата бе избиран за неин заместник председател, а през 1990 година бе издигнат и за председател. Отказа, защото бе решил да се оттегли отвсякъде – и от позицията си на главен секретар на Съюза на филмовите дейци. Какво друго? А, компанията! През целия си живот двамата обитаваха една от най-изявените приятелски компании в София, към която се числят Анжел Вагенщайн, Барух Шамлиев, Петър Ступел, Хаим Оливер .... Тези семейства се събираха почти всяка събота вечер в дома на едно от тях на ротационен принцип и на принципа „всеки си носи”. Зла ирония на съдбата ги събира и в смъртта – Мориц почина от рак в белите дробове, баща ми е по същия път и не съм сигурен, че ще дочака това издание. И двамата бяха заклети пушачи. Отбелязвам го не с дидактическа цел, Лафонтен не ми е любим. По въпросите на пушенето най-добрият ми приятел, Андрей, също маниакален пушач, твърди, че то не е чак толкова полезно, освен ако не се съчетае със здраво пиене. Дано е прав. Вместо послеслов от авторите, избрах предговора към изданието на фейлетоните им от 60-те години, което видя бял свят преди три години. И един фейлетон от онова време, които, струва ми се, ги представя в пълна светлина. Защото Братя Мормареви не са само кинаджии или писатели, те са хумористи на първо място." Кънчо Стойчев