Полет до седмото небе

  Иронично, топло, мъдро и философски вглъбено Атанас Радойнов извлича еротиката и секса кондензирано като в притча за монотонното всекидневие, което магически се преобразява в жизнерадостна хармония, щом го докосне еротичното желание. 

     Радойнов умее да митологизира своите художествени реалности, а „… който може да внушава митове, постига повече от най-добрия изобретател“. (Ел. Канети) 
    Сюжетната рамка в „Полет до седмото небе“ е отворена, пластична и превръща една обикновена седмица в края на странджанското лято в библейска седмица на еротично сътворяване, а воденицата, където протича то, чрез и в словото става сцена на естествени страсти.
    Събралите се при наследниците на Хитър Петър – братята Шейрети, в една компания лесовъд, търговец, овчар, фелдшер, геоложка, лекарка и др. всяка вечер си разказват еротични видения, които пълнокръвно обладават героите като кънтящо митично ехо. Първичността му от своя страна въздейства върху участниците в нерамкираните по време сказания, формира ги, облагородява ги и ги мотивира не просто сладкодумно и благо да си разправят различни приказки от 1001 нощ, но сами да станат участници в любовни авантюри.
    Може да се каже, че главното действащо лице в романа е еротичното слово, издигнато до онтологичен фактор.
    Романът се чете леко и с удоволствие независимо дали любовта е за читателя светло предчувствие, вълнуваща реалност или сладък спомен.