Антология на съвременната латвийска поезия

Латвийската поезия, както и латвийската литература, се появяват късно на полето на европейската литература. Едва през 1806 г. е публикувана творба от крепостен селянин, живял в периода 1783 — 1828 г., със заглавие "Песните на слепия Индрикис". Първият сборник със стихове в истинския смисъл датира от 1856 г. и е подписан от Юрис Алунанс (1832-1864): "Песни преведени на латвийски език". До 1875 г. могат да бъдат наброени едва няколко десетки стихосбирки на латвийски автори, но от двайсетте години на XX век в Латвия се публикуват 20-30 стихосбирки на година.
След Втората световна война, най-вече през 60-те и 70-те години, броят на публикуваните книги със стихове често достига около сто на година в страната и в диаспората (САЩ, Австралия, Канада, Швеция, Германия и др.)
На какво се дължи този "бум" - най-забележителните стихосбирки през 60-те — 70-те години са публикувани в тираж 33 000 екземпляра - след така нареченото "закъсняло появяване" на латвийската литература?
Латвийците, както и естонците, са били под робство в продължение на повече от седем века. Целият XIII век е свидетел на отчаяната и изтощителна съпротива на балтийските народи (кури, сели, земгали и летгали, както и фино-угрийските племена). Древна Ливония е завладяна от армиите на различни религиозни германски ордени, водени от благородните цели да християнизират езичниците... В действителност автохтонното население бива поробено от все по-многобройните германски преселници. През XV и XVI век крепостничеството представлява "легитимна" нисша социална класа.
Така до началото на XIX век в историята остават имената на едва няколко по-известни латвийци; например Янис Рейтерс (1632-1695), лекар, теолог и преводач;
Кикулу Янис, който се бори за правата на селяните, написва няколко поеми. За германските завоеватели латвийците са били народ от примитивни и ограничени селяни, призвани да обслужват и изхранват ливонийските феодали.
Първите латвийски поети Андрейс Пумпурс(1841-1902) и Аусеклис (1850-1879) създават не само значими произведения, но доказват също, че културното наследство на латвииците е равностойно с това на останалите древни народи и показват, че националната поезия има дълбоки корени във фолклора.
От последното десетилетие на XIX век мощните европейски течения оказват влияние и на латвийската поезия: романтизмът с цялото си величие и пищност, символизмът, л`арт нуво, експресионизмът, поетическият реализъм както и различните модернистични тенденции.
Романтическата традиция на Янис Порукс (1871—1911), Аспазия(1865-1943 ), Райнис (1865-1929) и продължена от Карлис Скалбе (1879-1945) и Фрицис Барда(1880-1919) в наши дни, дори след Втората световна война може да бъде открита в диаспората в творбите на Андрейс Еглитис (1912), Вероника Стрелерте (1912-1995), както и в Латвия в стиховете на Оярс Вациетис (1933-1983), Егилс Плаудис (1931-1987), Велга Криле (1945-1991), Визма Белшевица (1931), Леонс Бриедис (1949), Дагния Дрейка (1951) и др.