Детският влак

1946 г. Любимата игра на седемгодишния Америго е да брои обувките на минувачите и да ги класира според вида им. Най-много точки му носят здравите обувки, но такива са рядкост, а за нови и дума не може да става в следвоенен Неапол. Момчето расте без баща и помага на майка си за прехраната. То и хиляди други деца от бедстващи семейства трудно ще оцелеят през задаващата се зима.

 

Драмата идва заедно със спасението. Защото Америго е един от онези, които историята помни като „децата от влаковете“, изпратени на север в приемни семейства до пролетта. Акцията, организирана от италианските комунисти, създава напрежение и буди недоверие у мнозина поради политически разногласия, но така хиляди деца от италианския юг са спасени от глад и студ. Как обаче ще се справи Америго, когато вижда и другата страна на живота и открива, че има семейства, в които децата са нахранени и добре облечени и дори получават подаръци за рождените си дни? Той открива и музикалния си талант и му се налага да избира как да продължи живота си.

 

1994 г. Вече известен цигулар, Америго ще се върне към времето и мястото на своето детство. И заедно с болката ще открие възможност да бъде себе си.