Рими и легенди

Стиховете на Густаво Адолфо Бекер в настоящото издание се предлагат в двуезичен вариант, за да могат читателите, които владеят испански език, да усетят както оригиналното им звучене, така и съответствието им на български език.

ВЕЧНИЯТ ГОДЕНИК НА ВСЯКА ЖЕНА
Не казвайте, че изчерпала свойте богатства,
занемяла е нежната лира...
Кой е Густаво Адолфо Бекер? Роден е в Севиля преди 170 години на 17 февруари 1836 г. в благородническа фамилия с предци от прекрасната Фландрия. Семейството е многодетно - осем деца, като Густаво е петият син. Бащата, художник-костумбрист, умира рано, когато Густаво е на пет години, а шест години по-късно остава и без майчина любов. Отгледан от роднини, на осемнайсетгодишна възраст той се премества в Мадрид, където отначало работи като чиновник, а по-късно сътрудничи във в. Епока (Епоха) като журналист и литературен критик, и във в. Контемпоранео (Съвременник), на който по-късно става главен редактор. Сътрудничи и в сп. Мусео универсал (Всеобщ музей), където публикува статии, коментари и илюстрации - свои и на по-големия си брат Валериано
- художник, на когото той е беззаветно предан и комуто дължим прекрасния и единствен портрет на Бекер. Отделни негови стихове също биват отпечатани там. Сътрудничи с брат си в илюстрованото списание Илустрасион де Мадрид. Последният вестник, на който той е назначен за директор, е театралният в. Ентреакто (Антракт).
Макар че прозата заема по-голяма част от творчеството на Бекер, той се изкачва на литературния Олимп със своята поезия - стихове, които той нарича Рими. В тези кратки стихове - прочувствени и нежни, присъстват любовта, природата, болката и смъртта с цялата носталгична неяснота и меланхоличен лиризъм на страдащия Бекер, които с прост и изпълнен с красота език ни вълнуват и днес. Затова го наричат "вечният годеник на всяка жена". Някои от стиховете му са изключително популярни, като например "Ще се завърнат лястовиците"...