Спароу

ТИ​ШИНА. НАЙ-ОГЛУШИТЕЛНИЯТ звук в човешката история.

 

Друго, освен туп-туп, потупването на моите обувки по покрития с мозайка под, не се чуваше. Затворих очи. С удоволствие се потопих за последен път в играта, която обожавах в детството си. Можех и със завързани очи да стигна до изповедалнята. На тази църква бях енориаш от деня, в който съм се родил. Тук са ме кръстили. Пак тук посещавах всяка неделна литургия. Именно в тоалетната на това проклето място се случи първата ми истинска целувка. Вероятно нямаше да мине много време, преди тук да бъде отслужена литургията за погребението ми, макар че с наследството на мъжете от моето семейство надали капакът на ковчега ми щеше да е отворен за сбогуването на опечалените с мъртвеца.

 

Три, четири, пет стъпки покрай купела със светена вода, рязко свих вдясно, продължих да броя.

 

Шест, седем, осем, девет. Клепачите ми се отвориха. Точно на мястото.