Сто дни дъжд

"Сто дни дъжд" е роман на сръбския писател Милош Латинович. Определян е от критикита в родната му страна като отговора на Балканите в стил Кафка и Маркес. Друго постижение на книгата е спечелването на литературна награда -  Златен слънчоглед, за категория книга на годината. 

 

Главната героиня от историята на Милош Латинович се казва Беатрис, тя трябва да посети родното място на покойния си баща за да последва заръката му и да продаде наследствените си имоти. Тя тръгва през Европа за да измине разстоянието между Лондон и Сърбия. Малкото градче не изглежда много приветливо в нейните очи, всичко изглежда сиво не само заради дъжда, който украсява със сивота си сградите и улиците, самите хора изглеждали призрачни сякаш целият град иска да скрие нещо от нея.

 

Това място не е подходящо да скриеш собствената си или нечия друга тайна. Тук дори да изградиш непробиваема стена около себе си ти пак ще останеш разгадан от другите. Това е така защото тези хора обитаващи градчето от "Сто дни дъжд" са завинаги обвързани един за друг. Свързва ги миналото, пороците им, страстите им и мечтите които ги изпълват наяве и насън. 

 

Беатрис ще прекара времето си там на чаша вино и в разговори с дух от къщата. Тя ще срещне любовта, но и ще отключи между героите в "Сто дни дъжд" забравени преди десетилетия интриги, чиито развръзки ще бъдат разплетени.