Блуждаещи души

„Блуждаещи души“ е близо 50-годишната история на виетнамски бежанци, озовали се във Великобритания в началото на 80-те. Човешки роман, който между скръб, дискриминация и стремежа към „по-добрия живот“, показва истински моменти на обич и утеха – през всички сетива.

Войната е свършила, напрежението в Южен Виетнам се усилва, а от другата страна на океана има чичо, който пише въодушевено за големите супермаркети, автомобили и възможности в Америка.

16-годишната Ан и малките ѝ братя и Тан и Мин напускат Виетнам в края на 70-те с обещанието, че ще се срещнат с родителите и малките си братя и сестри в Хонг Конг няколко седмици по-късно. Но след покъртителен обрат, децата остават сираци, а Ан, като най-голямата, е принудена да поеме отговорността за братята си.

След месеци в претъпкани лагери за бежанци, тримата са преселени в непознатата за тях Великобритания. Скръбта и чувството за вина влияят по различен начин на животите им, а по-доброто бъдеще, на което родителите им са се надявали за тях, изглежда на моменти като недосегаема мечта. Но сред ежедневния сблъсък с културни разлики, расизъм и конфликти, намираме и истинска топлина – като от домашно, още бълбукащо, фо.

Преплетен с лирика, исторически документи и записки от непознат разказвач, „Блуждаещи души“ синтезира близо 50-годишна емигрантска история, обхващаща две поколения. Значителен както за виетнамския, така и за всеки друг емигрантски живот, романът успява да затрогне, но и да утеши.