Дядо Прас (Ново издание)

В навечерието на Прасоколеда Анкх-Морпорк е потънал в тишина, сред нея се прокрадва единствено сребърния звън на шейна от четири великански прасета. Качен на шейната обаче не е Дядо Прас, а друг мрачен наш познайник... Дядо Прас е изчезнал! Ще бъде ли Прасоколеда спасена? Вярата на децата все повече отслабва и са нужни крупни мерки, за да се предотврати тази прасоколедна катастрофа. Смърт грабва фалшивата брада и се понася с шейната, за да разнесе подаръците в тази съдбовна нощ, но дали неговото празнично, и все пак гробовно, „ХО-ХО-ХО!“ ще бъде достатъчно да върне вярата в белобрадия старец? В „Дядо Прас“ Смърт влиза в нетипична за него роля и почти забравя да изпълнява собствените си задължения (благодаря ти, Албърт, че му напомняш). В Невидимия университет започват да „откриват“ ред странни богове като например Богът, който отмъква чорапи. Сюзън пък, прекрасната борбена внучка на Смърт, е толкова забележителна и необикновена гувернантка, че даже вълшебствата на Мери Попинс започват да бледнеят пред нея. Смърт, Сюзън, Хленчо a.k.a Богът на махмурлука и Бинки ще се впуснат в ред небивали и чудни премеждия из света на Диска в търсене на злосторника, похитил Прасоколеда. В тази почти коледна история от Диска черният хумор на сър Тери Пратчет няма да ви разочарова. Британският писател е забъркал специално за вас този прасоколеден пунш и, освен любимия ви герой Смърт, е включил в историята си още: феята на зъбките, таласъми, магьосници, а за сладост - много, много усмивки. Настъпва нощта преди Прасоколеда. Само че е твърде тиха. Има сняг, подскачат дроздове и червеношийки, дърветата са украсени както подобава. Уви, набива се на очи отсъствието на едрия дебелак, който раздава играчките. Изчезнал е. Гувернантката Сюзън трябва да го открие преди зазоряване, иначе слънцето няма да изгрее. Не ѝ върви обаче на помощници, един гарван с пристрастие към очните ябълки, Смърт на плъховете и... богът на махмурлука. За капак на всичко се оказва, че някой все пак се провира през комините, за да остави подаръци. Е, този път носи чувал вместо остра коса, но гласът му звучи твърде познатото: „ХО! ХО! ХО!...“ Вярно казват старите хора: „Не е зле в такава нощ да имаш очи и на гърба.“