Ecrits

Необходимо е да сте прочели този сборник, и то в неговата цялост, за да усетите, че в него се води един и същ дебат, който, дори и да изглежда остарял, се признава за дебата на Просвещението. Тъй като има една област, в която самата зора закъснява: онази, която минава през предразсъдъка, от който психопатологията не се отървава, и стига до измамната очевидност, с която Азът се титулува, като парадира със своето съществуване. Мракът минава там за обект и процъфтява от мракобесието, в което намира своите ценности. Не е изненадваща тогава съпротивата към Фройдовото откритие - термин, който тук се разширява с една амфибология: откритието на Фройд от Жак Лакан. Читателят ще научи какво се разкрива в него: несъзнаваното се подчинява на чиста логика, с други думи на означаващото. Епистемологията винаги ще го пропуска, ако не започне с една реформа, която е субверсия на субекта. Появата му не може да се случи освен реално и на самото място, което психоаналитиците заемат в този момент. Тъкмо за да запише тази субверсия, извлечена от най-всекидневния им опит, Жак Лакан работи за тях в продължение на петнайсет години. Въпросът е твърде важен за всички, за да не вдигне шум. И тъкмо за да не бъде отклонен от културната търговия, Жак Лакан в тези текстове призовава за внимание. Жак Лакан (1901-1981) е сред най-влиятелните мислители на ХХ в. Френски психиатър и психоаналитик, той е един от учредителите на Френското психоаналитично общество, а по-късно и основател на Фройдистката школа в Париж. Критик на модната по това време психология на Аза, настоява за връщане към Фройд и преосмисляне на ролята на езика при конституирането на субекта на несъзнаваното. Работата на Лакан, свързвана със структурализма и постструктурализма, повлиява не само психоанализата, но и цялото поле на хуманитаристиката.