Есето в академичната и журналистическата практика

Андреана Ефтимова повече от десет години ангажира научното си внимание с наглед неуловимото в модалността на пишещия човек. Интердисциплинарната й подготвеност в зоната на сцепление между лингвистиката и медиазнанието днес е позволила да разреши дълго дебатирани проблеми в частния случай на специализираното писане - академичното и журналистическото есе.
С дедуктивна лекота Андреана Ефтимова е успяла да елиминира втръсналите до непоносимост клишета за есето в българската образователна среда. Можем да кажем, че в настоящото изследване са обезвредени следните предразсъдъци: че в училище никой не ни учи как се пише есе; че не съществуват практически напътствия за успех на изпит с есе; че есето е по-лесно от разработка на тема и от анализ върху произведение; че есето занижава прага на търсената компетентност в образованието; че есето гарантира успех само на родените таланти.


СЪДЪРЖАНИЕ:
Предговор
Уводни думи
Заглавие, тема, проблем и теза на есето
Аргументът, примерът, фактът, оценката, ценността на
информацията в есето
Типове аргументи в есето. Грешки в аргументацията
Аргументация чрез излагане на данни и факти
Аргументация чрез дефиниция (грешката на случайността, грешката на обърнатата случайност, грешката на началото
на въпроса)
Аргументация чрез сравнение и контраст (грешка на сравнението)
Аргументация по аналогия
Аргументация по асоциация 
Аргументация чрез авторитет (позоваване на нерелевантен или предубеден авторитет, позоваване на хората, позоваване на съжаление, непълнота и неточно позоваване
на авторитетни имена
Аргументът причина - следствие, следствие - причина
(грешката на фалшивата причина, грешката на изключването, генетичната грешка (ad hominem), грешка reductio ad absurdum, конспиративни теории)
Аргументация вън от темата, от смисъла
Проблеми при структурирането на текста на есето - тематична организация, композиция, графично оформление