Едно от първите неща, които разбрах, беше необходимостта дапогледна критично към критическата практика на последните десетилетия. Казвам го като автор на повече от седемстотин рецензиивърху новоизлезли книги, написани в периода 1995–2020 г. ипубликувани главно по страниците на в. Култура. Изчетох отново тях, както и написаното от други критици на други места,също така и част от безбрежния поток читателски мнения в различни форуми, сайтове и блогове в интернет.Ясно видях колко голяма може да бъде разликатамежду оперативната критика и литературноисторическата оценкана едно и също явление. Това създаде необходимостта да оспоря някои критически мнения, включително мои собствени. Критикът пише под микроскоп, а литературният историк приличана инженер, който се опитва да сглоби цялостен механизъм отогромно количество разбъркани части. Понякога жертваш добър автор или творба, ако не можеш да ги наместиш в конструктивнатасхема. Друг път извеждаш напред творби с не толковаблестящи характеристики, защото са ти функционално необходими, за да сглобиш някоя важна част на общия механизъм.Съзнавам обаче един парадокс. Написана с амбицията дабъде литературна история, тази книга ще се прочете като критика, защото нейното вчера все още е днес.
dBooks не гарантира наличността на стоката към момента на приключване на поръчката! В случай на междувременно изчерпана наличност, ще се свържем с Вас!
