История на спиритизма

Спиритизмът е социално-религиозно движение, популярно през XIX и началото на XX век. Според неговите представители съзнанието на човека продължава да съществува след смъртта и с него може да бъде установен контакт от живите хора. Според спиритистите духовете са способни на развитие и усъвършенстване през по-висши сфери или нива, а задгробният живот не е статично състояние, а такова, в което духовете еволюират. Тези две вярвания водят спиритистите до убеждението, че духовете са способни да съветват живите по морални и етични въпроси и по въпроси, свързани с природата на Бога. Според тях медиумите са надарени с дарбата да осъществяват такова общуване, но всеки може да стане медиум чрез обучение и практика. Някои спиритисти следват „духовни водачи“ – конкретни духове, на които разчитат за светско и духовно ръководство.

Емануел Сведенборг има известни претенции да бъде считан за баща на спиритизма. Движението се развива и достига най-голяма популярност от 1840-те до 1920-те години, особено в англоговорящите страни. То процъфтява в продължение на половин век без канонични текстове или формална организация, постигайки сплотеност чрез периодични издания, демонстрации на лектори в транс, лагерни срещи и мисионерска дейност на опитни медиуми. Много от видните спиритисти са жени и, като повечето спиритисти, подкрепят каузи като премахването на робството и избирателните права на жените. Към края на 1880-те години доверието в неформалното движение отслабва поради обвинения в измама, извършени от медиуми, и започват да се появяват официални спиритистки организации.

Сър Артър Конан Дойл (1859-1930) отрано проявявал интерес към мистицизма и идеите за паранормални явления. Още през 1887 г. той започнал поредица от изследвания върху психичните явления, като присъствал на около 20 сеанса по телепатия и медиумство.

Дойл намирал вътрешна подкрепа в идеите на спиритизма и опитите за доказване на съществуването в отвъдния свят. Пред 1920 г. пътувал до Австралия и Нова Зеландия с мисионерска работа в сферата на спиритизма и през следващите десетина години до смъртта си изнасял беседи за своите спиритически убеждения във Великобритания, Европа и САЩ. Известно време бил приятел с Хари Худини (виден противник на спиритисткото движение), но впоследствие разногласията им ги разделили и противопоставили.

Настоящото двутомно изследване „История на спиритизма“ е публикувано през 1926 г. и е създадено със съществената помощ на спиритиста У. Лесли Кърноу и представлява сборник от есета на тема спиритизъм.

На първа корица е изобразена картината „Дух“ на Джордж Ру (1885), въздействащо маслено платно, което изследва теми като паметта, загубата и свръхестественото. Картината изобразява сияйния дух на жена, която свири на пиано в тъмна, мрачна стая. Нейната призрачна фигура, облечена в нежна, прозрачна рокля, е обляна в ефирно сияние, което осветява мрачното обкръжение. Тази призрачна светлина привлича вниманието към нейното присъствие, подсказвайки, че тя може да е призрак или материализиран ярък спомен. На заден план се вижда изправящ се мъж с изражение на шок и учудване. Реакцията му подсказва дълбока връзка с жената, която вероятно е починала. Неговото учудване е от разпознаване, че е свидетел на нещо познато и отвъдно. Самата стая е сенчеста, осветена само от светлината на малка лампа и ефирното сияние на жената. Картината улавя напрежението между реалността и въображението.