Моят път през бурните години

Автобиографичната книга на Маньо Манев със скромното заглавие „Моят път през бурните години“ се нарежда в дългата поредица от лични свидетелства на различни политически, икономически и културни дейци от епохата на социализма, споделени след неговия край. Както и при повечето други книги със спомени от социализма, най-важният въпрос, който вълнува авторът, е защо светлата идея на социализма за равенство, свобода и социална справедливост постепенно угасва и в края на XX в. е заменена от новия капитализъм. В хода на житейския си разказ Маньо Манев дава няколко отговора на този въпрос, от които струи както дълбока тъга, така и крехка надежда, че след като се признаят проблемите и грешките прекрасната социална идея може отново да вдъхнови младите поколения. Повече от всичко друго тази надежда показва идеализма на автора, който според мен е бил и остава водещата сила в неговия живот.

Из книгата

Маньо Манев е роден на 17 септември 1938 г. в с. Руманя - област Стара Загора. Завършва Висшия икономически институт Карл Маркс. В началото на 60-те години се завръща на комсомолска работа в Нова Загора, а след това е секретар на Градския комитет на партията. През 1972 г. е приет за аспирант в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС в Москва. Защитава кандидатска дисертация. След завръщането си е председател на Окръжния съвет за изкуство и култура в Сливен. От 1978 до 1990 г. работи в сектора за икономическо образование на отдел Пропаганда и агитация на ЦК на БКП. В 1990 г. е избран за депутат във Великото народно събрание, а след това и в Тридесет и шестото Обикновено народно събрание. През 1995 г. е назначен за заместник-министър на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. През 1997 г. му е повдигнато обвинение по Зърнения проблем. След 14 години е оправдан по всички обвинения и той осъжда Главна прокуратура за нанесените му морални и материални щети.