Надеждата е винаги до мен

Когато всичко се разпада, за какво друго да се хванеш, освен за надеждата – колкото и ефимерна да ти изглежда? За Брук Търнър Съдбата е подготвила достатъчно горчиви хапове, поднесени със скоростта на бърза закуска, каквато никога не би си поръчала. Един стряскащ среднощен звън я изстрелва към болницата, където е баща ѝ, което кара гаджето ѝ да мрънка (отново) за проваленото им пътуване до Флорида, вместо да ѝ помогне поне с куфара. А скоро следтова я връхлита изненадващото прозрение, че от години до нея всъщност няма никой и мечтите ѝ за любов, красива като приказка, са само илюзия. И колкото и да си повтаря, че не се нуждае от никаква приказка, горчивината не я напуска. Това, което тя не очаква, е, че Съдбата ще я запрати от Сиатъл чак в Сан Диего. Там, в една тясна мансарда под наем в „Малката Италия“, сърдито я посреща Лука Д‘Анжело, самотен баща на малка дъщеря, за която трябва да се бори... Само тази красива „натрапница“ му липсваше, при всичките други грижи... Но ако две разбити сърца туптят така близо едно до друго... остава едно ъгълче, в което плахо се настанява Надеждата. Готова да разцъфти в любов.