Портрет на Захарий Стоянов (1850 - 1889)

"Нашите въстания заслужават да се опишат и изучат." Името на Захарий Стоянов остава в историята с неговите "Записки по българските въстания", разказващи за Априлското въстание и Бенковски. Роден е в село Медвен, Сливенско, под името Джендо Далакчиев. Бил е овчар в детството и юношеството си. Много искал да учи, но среща отказ от страна на баща си, за това заминава и се самообразова. През 1875 г. участвал в Старозагорския опит за въстание, а през 1876 г. приел псевдонима Захарий Стоянов и бил пряк помощник на Георги Бенковски. След потушаването на въстанието заедно с Бенковски се опитал да стигне до Румъния през Стара планина. В засада в Тетевенския Балкан Бенковски бил убит, а Захарий Стоянов успял да избяга. След освобождението в разделената България бил член на окръжния съд в Търново, Княжество България, а после работил в Дирекция на правосъдието в Източна Румелия. Оглавил комитета, който организирал Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Захарий станал член, а след това и представител на Народното събрание в обединена България. Умира на 2 септември 1889 г. в Париж, вследствие на отравяне. Портретите на велики личности от Възраждането и Следосвобожденска България са съвместен проект на издателство "Златното пате" и издателство "Архипелаг". Характеристики: материал - картон покритие - антирефлексен ламинат размери - 28 x 34 cm