Странни места... интересни хора

Наблюдателност, усет към детайла, възможност за пътуване и голяма доза чувство за хумор са необходими, за да се напише такава книга. Рандъл Бейкър притежава по много от тези качества. Тринадесетгодишното ни приятелство ме направи свидетел и участник в много споделени събития, които той умее да разкаже дистанцирано с опита на годините си и едновременно въвлечено с патоса на младата душа. С точно необходимите подробности на разказващ нелеснодостъпни събития и с лекотата на постоянно любопитстващия, за когото най-важното винаги предстои... Привидно безотговорната шега, там, където другите биха заели помпозно сериозна поза, не го засебяват в характера, а го правят глобален и ако читателят внимава само за усмивката, би пропуснал необикновената гледна точка, интелектуално апетитния анализ и безкомпромисно точната оценка на случилото се.
Нечужд на цинизма на образования ум, авторът ни убеждава, че го прави за добро, създавайки познанието чрез критичното показване на контраста. На моменти ни се струва, че прекалява с "моята истина е вашата истина", но защо не, когато, четейки книгата, ти се приисква това наистина да е така...
Това желание се засилва и от поднесените множеството интересни подробности от политическата и битовата култура на посетените страни, за които в благодарността си сме готови да простим и по-голяма авторови самоувереност.
Съответстващата,на високата чувствителност изказност на места се приглушава от побългаряването при добре направения превод, но пък помага за адресирането на книгата към по-широк кръг читатели.
Непрекъснатите сравнения на видяното и усетеното с историята, традициите и достиженията на англосаксонската култура са важен аспект на книгата и оригинален начин за популяризирането й. Същевременно, именно тези сравнения ни показват, че древно-културните народи съвсем не са си запазили завинаги местата на амвона на световното развитие. Че светът под тях създава ново знание чрез прецедентите на хаоса и неподредеността си, голяма част от които трябва да бъдат признати за полезни и изучавани внимателно. Точно тук енциклопедистът Бейкър се среща най-близко с Нов български университет чрез девизът му: "Да не се боим от разнообразието" и това обяснява защо е вторият от двадесетте и двамата почетни професори на НБУ и член на неговото настоятелство.
Пишейки този предговор, ми се иска авторът на книгата да си избере и постави в нея една от онези свои снимки, на които усмивката и удоволствието от видяното е примесена със скептицизма на надарения да вижда повече от останалите и който го разказва така сладко, че ръката ни изтръпва с поднесената наполовина към устните ни чашка с кафе. – Доц. д-р Людмил Георгиев