Водопад от суети

За хората, които никога няма да забравим. Тези, които са изпратени на земята, за да ни покажат, че доброто съществува: “Сега ще продължаваш да живееш у всеки – вляла капка доброта, тъй както само ти умееш - като комета, прелетяла край света.” За любовта, която срещаш веднъж в живота, и за смелостта да я изживееш - голямата, силната, бурната, спокойната, вечната: “Приказна обич във фина позлата. Хиляди пъти теб – моя любов.” За спомените, които нахлуват нощем и те карат да вкусиш от онези несравними мигове на щастие, по детски изживяно. И за тези, с които си ги споделил: “Знаеш ли какво е да си ми сестра? Ти… си моята благословия!” Защото “написаното остава”…