Ела, любов. Нови стихотворения

Я, погледни навън… Дъждът е спрял…
Светът от чистота е заблестял.

Дъх на жена... На Бог... И на озон...
... И на любов... Поредният сезон...

Но не за мен… Все пак дали за мен?
Или за теб?... Не е ни нощ, ни ден…

Градът все още в тъмното мълчи…
Прозорците с мъртвешките очи…

Дърветата… Стриптийзът им… Финал!
И слагат пак зеления си шал.

Ела, любов… След тези дълги дни…
И тъжното ми тяло прегърни.

И събуди във тази полу- нощ
усмивката на мъжката ми мощ.

Аз ще докосна тихото лице…
И рамото… И острото зрънце…

Ще махна тези строги очила
и ще потъна в бялата мъгла.

Дъх на жена… На Бог… И на озон.
И на любов… Последният сезон.

автор Недялко Йорданов